fredag 25 Jun 2010, 17:29
Осмият албум на финладците нито впечатлява с нещо, но пък поне не дразни. Tarot може да не са особено популярни сред масите, но със сигурност името на Marco Hietala ще възбуди интерес. Най-малкото сред феновете на Nightwish. Вокали от висока класа, силен картечен откос в лицето на барабаниста Pecu Cinnari и солидно количество симфонични клавири, както подобава за подобен албум. Едва ли ако търсите нещо в Gravity of Light няма да го намерите. Бързи китари, бавни китари, припевни песни. Първият сингъл I Walk Forever безпроблемно ще се котира добре по рок радиата. Поне тези, ориентирани към по-консервативната аудиотория. Тавата като цяло добра, но й липса дозата новаторсто, без която никой фен, който по-задълбочено следи изданията от подобен род, би посегнал именно към това. Албумът не е слаб, но няма потенциала да бъде над средното ниво. Заслужава да споменем закриваща балада Gone дълга цели седем минути, придаваща щипка осемдесетарски привкус на изданието. Стандартен power metal, на който нищо не му липсва.
(6/10)
За феновете на: Nightwish, Sinergy, Northern Kings